Хафлингери

Създаването на породата Хафлингер е започнало през 1876 г. Първопричината за създаването й била необходимостта на австрийската армия от планински товарни коне. За целта са използвани местни кобили, които първоначално били кръстосвани с Шагия и Гидран, а по-късно за подобряване на някои екстериорни качества - с чистокръвни арабски коне. През 1874 г. е внесен ориенталският жребец Ел Ведави XXIII, роден в 1868 г. От него за племенни цел са използвани синовете му 14 Фолие 1-77 и Хафлинг. Полученото от тях потомство е разпространено в района на Тирол. През 1898 г. е призната официално за порода коне под името Хафлингер.

До началото на Първата световна война от тази порода е имало 400 кобили майки, които били получени в резултат на много строга селекция по отношение на типа и екстериора. Периодът между Първата и Втората световна война е период на разширение на ареала за разпространение на породата Хафлингер и увеличаване на нейния брой. Особено бързо започва да се развива след Втората световна война като дребна невзискателна универсална порода коне. Височината при холката на кобилите е от 132 до 142 см, а на жребците - от 137 до 144 см. Стопанското й предназначение е равностранно. Отглеждани в планински райони от 1100 до 1700 м надморска височина, конете от порода Хафлингер се тренират, изпитват и използват за впряг, езда и носене на товар. Заедно с развитието на породата се е изградила и структурата й. В резултат на линейното развъждане при много строга селекция качествата на породата са затвърдени и се предават в потомството. Универсалните й качества и невзискателността по отношение на храненето са я наложили в 30 страни на света. Най-голямо разпространение породата коне Хафлингер има в Австрия, Швейцария, Франция, Холандия, Турция, Сърбия , Албания, САЩ, Англия, Чехия, Словакия, Полша, Бразилия и др.

Конете от породата Хафлингер се отличават с нисък ръст, красива глава, къса шия със силно развита мускулатура. Холката е ниска и постепенно се прелива с гърба. Тялото е удължено с широк закръглен гръден кош. Крупата е широка, раздвоена, с развита мускулатура. Крайниците са относително ниски с добре развита костна система. Цветът на косъма на конете е изабела. Гривата и опашката на конете от породата Хафлингер са покрити с обилно разрити покривни косми, което придава на конете особена красота. Имат добър нрав, леко се поддават на обучение в различни видове работа. Достъпни са за работа от възрастни, деца и неопитни работници. Конете от породата Хафлингер спокойно може да изчакват с часове на едно място, без да създават проблеми.

Много информативна статия! Дано и в България да има повече от тези коне.

Вече и аз мога да се похваля, че съм яздила хафлингер - наш Хачо! Впечатленията ми са отлични - той е уравновесен и послушен и разбира от малко. Даже се сеща да направи и неща, които не ми е ясно дали му ги задавам правилно. Умник и добряк!

Да, моя Хачинко голям ми е сладур и тръса много ме кефи, адски е бърз, понеже бяхме с големи коне на полска и той, понеже не искаше да изостава, не можах да разбера в ходом ли е, в тръс ли е... Много е сладък

П.П.Кои неща не са ти ясни? Смисъл какво е правил сам? Вие нали само се разхождахте?

Не ми бяха ясни завоите, но днес ги разбрах! Бяхме с Роро, но нещата са принципни. Сега като знам как да завивам правилно съм сигурна, че и Хачо ще ме слушка.

Защо не споделиш в "Конен спорт"? Интересно ми е какво точно на завоите...

Добра идея!

Обожаввам Хафлингери! Ето снимка:
[/b]

И аз, макар и по лични наблюдения да са много проклети животни. А може би просто са злопаметни. Кой знае? Просто имахме един хафлингер, който се държеше много добре с мен. Никога не се е опитвал да ми направи нещо, въпреки че го правите с другите. Дори със стопанина си - хвърли го веднъж докато били на полска езда (беше си счупил нещо, падайки от малко над метър ). Може би усещаше, че го обичах.. Докато го яздех, т.е. докато не го отведоха, нито веднъж не се е опитвал да ме хвърли, хапе, рита или нещо подобно...