Моите красавци

Аз имам три коня, за които не ми се щеше да споделям, защото ще ги продаваме, но заради Силви, ето ги и тях:
Кобилата се казва Блага (не съм я кръщавала аз, идва от "благо" по шопски значи нещо шоколадово, сладко).На 5 години е. Обездването й е в процес.Уча я на най-простото да тръстира, ходом и да галопира. Галопирането ставаше на корда, без ездач, тъй като аз още не мога. Голямо диване е. Щом я отвържа от поляната, за да пие вода, тя ми дръпва нахално 20 метровото въже и почва да търчи. Аз я оставям и когато я повикам, идва при мен (след дългото лудеене).Ето я и нея, все още със зимната козинка:




На тези двете, вече пусната, се връща при мен:




Тъкмо я събуждам. Тази нощ спаха навън =)






На снимките изглежда малко ниска, защото аз съм на по-високо, но попринцип е 165см, нещо такова бях мерила

Вторият и най-старият се казва Аро (идва от английското "arrow" - стрела). Когато пристигна бях малко разочарована.Исках някой по-готин жребец, но хайде, преживях го. Първият път, когато го заведох да пие вода, той пиеше малко и изведнъж подскачаше сякаш беше опарен от водата. Убедена бях, че не е близвал вода цял ден.Реших, че може би се страхува от водата, опитах да го накарам да пие още няколко пъти, но той правеше същото всеки път. Заведох го да пасе на поляната. Наблюдавах го около 20 минути. Не пасеше. Помирисваше тревата и после пак подскачаше като опарен от нея. Стори ми се странно и започнах да го оглеждам по-добре. Всичко в тялото му беше наред, заразглеждах главата му. И тогава забелязях. Оглавникът, с който пристигна, при муцуната беше затегнат толкова много, че не можеше да си отваря устата. Бях потресена.Вените по главата му бяха изпъкнали и си личаха, нетипично за повечето коне. Трябваше да го изрежа, така щеше да е най-безблезнено и за него, и за мен. Вързах го с едно въже през врата. Той веднага се наведе и започна да пасе. Чудех се на невероятно слабата му фигура, а то кой знае отколко време носи този оглавник.
За съжаление нямам негови снимки, само ще го опиша. Той беше тъмно алест, с дълъг бритон, който прикриваше красивата бяла звезда на челото му. Беше съвсем обикновен кон, но с невероятен чар.
Вместо снимки, ще ви разкажа една история. В Брезник, там където гледам конете си, имаше събор. Аз обаче си бях забравила нещо важно вкъщи и трябваше да ходя два километра и половина пеша, за да стигна до нас.Реших вместо това за първи път да яздя Аро.Той никога преди това не е бил язден, само е теглил каручка, но беше толкова спокоен, че не ми се противи изобщо. Гледаше странно седлото, но аз му дадох да го помирише и не показа никакъв страх, когато го сложих на гърба му. Качих се, всичко нормално и тръгнахме.
Вървим ние, с обичайният му доста забързан ход и забелязвам, че оглежда колите постоянно и имаше някакъв страх към тях. Реших, че няма да има проблем, защото Брезник, прз лятото, към 2-3 часа е доста пуст относно коли. Но, разбира се, е събор и стигаме на едно малко кръстовище и Аро се подплаши от многото разминаващи се коли.Реши да свие надясно, право към всичките сергии и шарении на ежегодния ни събор. Аз искам да завием и да продължим по правилния път, ама кой да ме слуша? Викам си айде ще се поуспокои и ще свием на следващата улица, видяло се е, че ще ме гледа целия град...
Ходим ние през сергиите, той ходи предпазливо и оглежда шарените сергии. По тази улица, който каквото и да правеше, всички намираха време да ме огледат. Най- накрая стигнах отбивката за към вкъщи и облекчена тръгвам по нея.Да, ама не. Аро реши, че иска да гледа още и застина пред нашата уличка и не мърда. Гледам срещу мен един господин гледа как ръгам коня, а той се инати. И му казах:
- Господине, извинете, може ли да ме тръпнете само малко, толкова му трябва да тръгне?
- Ама ще ме ухапе ли? - попита той.
- Няма такава опасност. - отговорих. Той ми се усмихна и ни дръпна. Вече напълно спокойна тръгнах към вкъщи.
Насреща ми една кола. Кара я една жена и вади два телефона и вика "Може ли да ви снимам?" и аз отговарям : "Да, разбира се..." и накрая, Слава Богу, се прибрах благополучно.
Вечерта се събираме няколко приятели и аз разказвам тази история и братовчед ми се обажда:
- Ааа, да бе, казаха ми, че няк'ва луда се разхождала на събора с коня си..."
Така станах известна из целия град. И повече никога на събор няма да яздя

Следващият е Роско, на галено Роси.Той е на 1 годинка и е най-лигавия и същевременно най-сладкия кон, който някога се е раждал. А гласът му... Като ми изцвили, мелодията прилича на сребърно звънче... Много си го обичкам и той беше моята ездачна надежда. Започнах да обучавам и него да разбира цъкане с език или нещо такова, но явно още от малко конче при предишните собственици са били много майка му или самия него и той адски много се страхуваше от камшика (дългата нагайка). Затова обучението му не вървеше никак добре . Накрая реших да започна да го кордирам на възраст около 2 години, когато вече би трябвало да е разбрал, че няма да му направя нищо лошо.
Ето няколко снимки няколко дни след като пристигна.Беше в окаяно състояние и си личеше, че никога през живота си не беше сресван и е живял в непочистена конюшня :








След един месец при мен, той вече не беше това.Изглеждаше... невероятно. ако го погледнеш сега и тези снимки, ще решиш, че това са различни коне.
Той се издължи и стана около 160 см висок, блаодарение на овеса и разните добавки към ежедневната доза трева.Това, че порастваше бързо беше огромна радост за мен, защото горе-долу височината му щеше да е поне 170 см на около 2-3 години. Когато го сресвах отначало по земята се появяваше огромно количество ужасно дълги косми.Постепенно започнаха да намаляват до нормалната дължина. Накрая той стана невероятно красиво черно жребче със смесена от бежаво до черно. Последния път когато го видях, той започваше да изсветлява и цветът му беше много подобен на гривата.
Той ще ми липсва най-много, обичах го наистина престъпно много.Да, определено ще ми липсва...

Много е тежко да се разделиш с любимеца си, а с тримата - това вече е прекалено - не искам и да мисля! Така увлекателно си ги представила и тримата,че вече и аз чувствам, че ще ми липсват, макар че не ги познавам лично.
А за събора - ти си била атракцията! Не всеки ден се вижда човек на кон. Това има място на един събор, където е пъстро и весело. Виж и Аро го е теглело към сергиите.

Роско на снимката, на която гледа към теб е толкова сладичък! Добре им е било при тебе, защото ги обичаш и не ги мъчиш. Хранила си ги хубаво, да пораснат и да се разхубавят. Тичали са на воля. Мисли за хубавите моменти.

Ех, да можеха кончетата да се смаляват до джобен формат, за да си ги пренасяме вкъщи! Сигурно доста коне щях да свия От мен такива щуротии да искаш. Все си представям, че в стаята ми пъплят мънички по 20 см коне. После отиваме някъде на просторно зелено място, увеличавам ги и те тичат и пасат на воля!

Уоу, такива неща не си бях представяла

Горкия Роско! Толкова ми стана жал да го гледам в този вид! Много мразя такива хора, които си мислят, че животните не са нищо повече от един премет! Аз преди имах едно зайче което беше в доста укаяно състояние! Добре, че го взехме да го спасим, но го оставихме на зоопарка понеже неможехме да го гледаме... Може ли да ни покажеш все пак как изглежда сега Роско?

Ами.. Нямаше кой да ги гледа и за това трябваше да ги продадем миналата зима. Продали сме ги на някакви цигани, заради което се ядосах страшно много, защото знаете как се държат ромите с конете си.. Не съм ги виждала от много време и ми липсват страшно много. Вярно, бяха трудни характери.. Да, бяха доста дивички и грижата за три коня, съвсем сама беше ОГРОМНА отговорност, понякога и трудност, но бяха моите кончета и ги обичах страшно много...

Роско преди да го продадем изглеждаше невероятно. Като виждам тези снимки и го сравнявам с това, което беше преди да си тръгне.. Нямат нищо общо. Съвсем различни коне. Косъмът му се беше изгладил... Така де,, беше къс и съвсем нормален. Всъщност гривата му беше прошарена с черни и кестеняви косми, а цвета му беше смесица от черно и златно.. Беше наистина красиво конче и страшно послушно, с много благ характер. За него ми е най-мъчно, защото можех да го направя страхотен кон, но.. шанс... Дано получа този шанс поне още веднъж.. Всъщност това ми е мечта - да имам малко конче, което сама да си отгледам и да го науча на всичко..

horses_are_beauty написа:

Ами.. Нямаше кой да ги гледа и за това трябваше да ги продадем миналата зима. Продали сме ги на някакви цигани, заради което се ядосах страшно много, защото знаете как се държат ромите с конете си.. Не съм ги виждала от много време и ми липсват страшно много. Вярно, бяха трудни характери.. Да, бяха доста дивички и грижата за три коня, съвсем сама беше ОГРОМНА отговорност, понякога и трудност, но бяха моите кончета и ги обичах страшно много...

Роско преди да го продадем изглеждаше невероятно. Като виждам тези снимки и го сравнявам с това, което беше преди да си тръгне.. Нямат нищо общо. Съвсем различни коне. Косъмът му се беше изгладил... Така де,, беше къс и съвсем нормален. Всъщност гривата му беше прошарена с черни и кестеняви косми, а цвета му беше смесица от черно и златно.. Беше наистина красиво конче и страшно послушно, с много благ характер. За него ми е най-мъчно, защото можех да го направя страхотен кон, но.. шанс... Дано получа този шанс поне още веднъж.. Всъщност това ми е мечта - да имам малко конче, което сама да си отгледам и да го науча на всичко..

Да наистина повечето цигани са ужасни! Един път видях една каруца - коня бяга с все сила, а малкото циганче го удря с една пръчка! Абе това да не е боксова круша! Личи си кога караш коня да тръгне и кога го биеш ей така! А и толкова красиви коне в такова състояние ми става жал!