Когато заспя изведнъж пред очите ми се явява красив кон. Толкова красив, че дори красивото утре и красивият залез не може да му се упре! И така сега ще Ви раскажа за едни много красиви сънища, който аз обичам!
Щом се приближа до този прелестен кон и се качам на него без никакво седло или юзди. Той тръгва в галоп през полята и горите. Спря се на един прелестен водопад. Навлезе в него. Имах чувството, че съм в съмият Рай! Толкова красив не бях виждала никога! Отстрани беше зелено, като в джунгла, а красивите води и приказно оформеният водопад изпъкваха. Слязох от коня. Той започна да пличка вода срещо мен. Това беше покана за игра! Аз обаче му го върнах! Играехме си с часове. Отидохме на друго място. Това беше много красиво поле покрито с цветя. Беше страшно красиво. Там се чуваха от всякаде птички със прекрасни гласове. От там отидохме на брега на морето. И там бе много красиво. Каде ли не ходихме. Конят ме водеше като чели в самият Рай. За съжеление по едно време той ме побутна. Колко жалко, трбваше да си ходим! Той ме заведе отново на старото място и там аз се събудих. Ех, ще ми се да спя и да сънувах още, но за сметка на това следващата нощ отново го сънувах! И пак, и пак, и пак! Всеки път правихме различно, но това бяха толкова красиви сънища!... И така сънувам своят кон! Красив, ненадминат и непобедим той беше нещо което аз много обичах!